Защо някои възрастни се държат като деца?

В работата си като терапевт често срещам хора, които се оказват във взаимоотношения с възрастни, проявяващи поведение на деца.Ако някога сте били в ситуация с партньор или колега, който изглежда емоционално незрял и се държи като малко дете, не сте сами. Нека поговорим защо това се случва и как може да бъде решено.

Корените на детското поведение при възрастни често могат да бъдат проследени до техните формиращи години, като няколко фактора допринасят за това поведение:

На първо място идват неудовлетворени детски нужди. Когато, като деца, емоционалните ни нужди не са били задоволени адекватно и нашите родители са отсъствали, може да развием не особено здрави механизми за справяне с живота. Следователно, ние често търсим утеха или одобрение от другите и ни е изключително трудно да бъдем независими.

Второ, това може да се дължи на травма, която сме преживели като малки. Тези преживявания могат да спрат емоционалния ни растеж, оставяйки ни почти „замръзнали“ на определен етап на развитие. Така, когато като възрастни преживеем стрес, можем да се върнем към детски реакции и да се държим изцяло като 4-годишно дете, търсейки успокоение от близките си и дори от децата си.

Също така, ако детското поведение е било подкрепяно в нашата семейна среда и е било повод да получим любов като деца, това може да ни спре да пораснем. Искаме да останем малки и да бъдем момчето на мама или момичето на татко.

Ефектът на непорасналото дете

Когато сме във връзка или работим в тясно сътрудничество с някой, който проявява такова поведение, това може да бъде наистина дразнещо и натоварващо. Може да се почувстваме претоварени от техните емоционални изблици или неспособността им да поемат отговорност за действията си. Възрастните, заседнали в тези модели, могат да разчитат силно на своите партньори, колеги, приятели и дори деца, за да се справят с предизвикателствата на живота. Тази зависимост може да създаде небалансирани отношения, при които едната страна се чувства изтощена, а другата се чувства неразбрана и неподкрепена.

Когато осъзнаем, че тези поведения често идват от нерешени проблеми от детството, това може да ни помогне да подходим към ситуацията с съпричастност, като същевременно поставяме необходимите граници, за да може и другият да открие нов път на поведение.

‍

Пътища към разрешаване на проблема

‍

Терапията, особено методи като вътрешна детска терапия и регресия, може ефективно да се справят с основните причини за това поведение. Този вид терапии могат да ни помогнат да разберем емоционалните си реакции, откъде произлизат, и да ни насърчи да пораснем. В терапията можем да открием нови начини, които да ни научат как да се справяме със стреса и отношенията си с околните, като изградим по-здравословни модели. Може също да открием, че тази роля на “малко дете” ни служи по някакъв начин и, въпреки че имаме способността да се променим, може да е трудно и да отказваме да излезем от нея. Като част от процеса се научаваме как да отговаряме на собствените си емоционални нужди, което да облекчи натиска върху нашите взаимоотношения и да създаде по-здравословна динамика в нашите семейства.

Навигирането във взаимоотношенията с възрастни, които се борят с поведение, подобно на детското, може да бъде огромно предизвикателство. Ако се окажете изправени пред тези трудности, знайте, че промяната винаги е възможна.

‍

‍

‍